BG | EN | RU
НАЧАЛО ХОТЕЛИ ТРАНСФЕРИ ЕКСКУРЗИИ ФЕСТИВАЛИ

ВХОД

Несебър

Несѐбър е град, разположен в Югоизточна България. Той се намира в община Несебър, област Бургас, в съседство на север с най-голямото българско черноморско летовище Слънчев бряг. Градът е административно средище на община Несебър и е един от най-древните градове в Европа, възникнал преди повече от 3200 години. Името на града е съставено от две части: брия (от тракийски език – „град“) и мена или мелса. Според Страбон, мена е вероятно името на основателя, според Стефан Византийски, също става дума за основателя, но съответно с името мелса. Има обаче старобългарска дума (мена) която означава „размяна“. (Виж „Ръководство по старобългарски език“ 1840 – 1916 г., А. Лескийн). Това дава значение на търговски град с което всъщност е известен Несебър от древността. Полустровът на Несебър – древният град Месамбрия Понтика, наречен през късното средновековие Месамбрия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричат „Мелсамбрия“, което означава „град на Мелса“, легендарният основател на селището. Месамбрия има две удобни пристанища – южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове. Интересно е че в Персия (днес – Иран) се намира град „Нишапур“ („Нишабур“) чието име, точно съответства на персийското звучене на името на черноморския „Несебър“. Според данни от древността легендарният автор на басни Езоп е роден в Месамбрия около 620 г. пр.н.е. и е от тракийски произход. В края на 6 век пр.н.е. пристигат първите елински заселници – по произход дорийци. Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър, и постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове и гимназион. В града се развиват редица занаяти – основно обработка на метал. Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 г. пр.н.е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града. През 72 г. пр.н.е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през I век градът става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия. След преместване на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на св. София, така както е и в Константинопол.